За автора

Не пътя на очите следва моето сърце, очите търсят пътя на сърцето.

Желала бих да се извися над думите; пътеката ми да остане ритъм и ухание: ритъмът на любовта и уханието на градината от цветя, в която живея.

Изяществото е на мода в XXI век.

Когато става дума за постмодерните тенденции в живописта, често зрителите очакват да видят парадокси на изображение: гротески, параболи, деформации от всякакъв характер, дефиле на мрачни тонове и абсурдни методи на живописване. Ето че все по-голяма популярност печели контрастилът: изтънченият и реалистичен рисунък, повлиян от визуализации на ренесансовата школа, така добре познат ни от потрети от 15 и 16 век – от епохата на Италианския висок ренесанс в лицето на Леонардо, Микеланджело и Рафаело. Радостно е, че у нас имаме такъв представител – Ралица Денчева.

От нейните картини ни гледа една едновременно древна и съвременна Венера, надничат самодивите от българския фолклор или танцуват момичета, сякаш реплики на деветте музи от старогръцката митология. Ралица е реализирала над 40 самостоятелни изложби в България, както и в Канада, Унгария, Швейцария и Франция. Нейната картина „Нимфи” е поставена в Синия салон на Българското посолство в Париж, много от произведенията й са притежание на дипломати, министри и кралски особи (включително и Цар Симеон ІІ). Дванадесет книги, издадени у нас, са илюстрирани с нейните изящни и одухотворени платна, излъчващи хармония, мистика и митологичност на посланията.

Анжела Димчева

 

 

Галерия-крипта на църквата „Мария Магдалина“ в Париж
И преди  „Градината на мистериите“ Ралица Денчева има своето, повече от мистериозно присъствие в съвременното българско изкуство като спиритуален артист и трансцендентален художник. Аз бих я определил като щастлива инкарнация на прерафаелизма, чиито отгласи в картините й са сигнификат на високи пориви и ренесансова многостранност.

Криптосецесионният  й начин на живописване и мистичния й уклон я правят наследница на ненадминатия в изяществото си Борис Георгиев, ала той бива белязан от мирова скръб, докато при Ралица богатият колорит, ярките цветове, извеждането на изящния рисунък до спиритуален орнамент-един вид иероглиф, са израз на бликаща от мирозданието радост, а красотата и любовта стават нейна религия- път към спасение и съвършенство. В нея има и малко нещо от благоговеещата, съзерцателна застиналост в религиозната живопис на  Bouguereau…

Склоността към самоинсцениране прави художничката чест персонаж  в собствените й картини… Ралица рисува само алегорични фигури на жени и мъжкото начало не е допуснато във фикционалния й свят, което отново ни отвежда в магическота епоха на сецесионното изкуство от времето на Густав Климт и Алфонс Муха, където жената е обожествена като пазителка на тайната на живота. Нейните женски образи, буквално играещи си със скрити знаци и символи, се превръщат в криптограма на тайнството, в което се състои и неустоимата им изкусителност.

Те ни въвеждат в мистично преживяване на феминийната същност на Великия Архитект на вселената и чрез алегорически образи, митични създания, птици и цветя, пеперуди и множество анаграми, жената се монументализира като богиня, извечен изор на любов и вдъхновение.

От картините струи вечната светлина на Светия Граал, символизиращ духовен преход и себенадмогване- едно завръщане към силата на женската природа чрез фигурите на жрицата Мария Магдалина, богинята Изида и София- мъдростта. Картините разкриват пробуждането на скритата в човека свещена енергия в мистичното единение на дух и душа, на божествена искра и човешки промисъл. Апотеозирайки живота, това възхитително изкуство има високата цел да поведе зрителя по стълбата на съвършенството и красотата, към свещения трон на истината в търсене на неразгадани и оставащи винаги недостъпни тайни…
Любомир Милчев-Денди /писател

Изкуството на Ралица Денчева се откроява от това на френските художнички Leonor Fini, Marie Laurencin, Leonora Carrington в посланието за езотерична мъдрост и светлина, в познание за мировата скръб, но облечена в една красива чувственост, която се излива като молитва, съзерцание, като жажда и любов към живота. То издига зрителя до едно по-високо ниво на съзнание, събужда в него едно висше преклонение.
Philippe Armilhon